Наречи ме любима
За тебе ще танцувам тази нощ, Раджа.
В притихналата зала, стражите ти сикхи,
трапезата, свирците, цялата тълпа,
ще се стопят. Оставаш само ти, сред всичко.
За теб ще нарисувам изгрева над Ганг,
ще ми повярваш (стъпка) колко съм послушна.
Макар, че нисша каста съм за твоя ранг,
ще омагьосат Радж две нар-червени устни.
Извезано е в сърма сарито (подскок),
сатен е (ляво-дясно) бялата ми кожа,
мете земята плитката ми - черен смок,
звънят ми гривните, сапфир е в пъпа сложен.
И с десет пръстчета, и с боси стъпала,
(завъртане) света ще ти разкажа, Раджи!
Жасминено ще вия дяволска снага,
и ще (пляс-пляс) забравиш кой е господарят.
Ще си превърна дланите на лотоси,
а тялото си в грация на черна пума.
Вретено съм. Въртя се и, в окото ти,
навивам нишката на погледа безумен.
Аз нямам зестра, ни керван от слонове,
ни титла, ни стада добитък, ни ратаи,
не се родих край замъци и тронове
и имам само този танц...да те омая.
Аз знам, че няма никога да съм Рамини,
но ще танцувам (тум-тум-пляс) така изкусно,
че нямаш, Раджи, шанса, да ти се размине -
ти, Кралсkа кобра си, но аз пък, съм мангуста.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
