20.09.2007 г., 12:49

Наред

967 0 5

Добре съм.
И всичко, кълна се, е наред.

Минават нощите ми като мрачни влакове
и сънищата ми приличат на пътници пияни,
мислите ми - убийци, облечени във фракове,
животът ми - реален пасианс от рани.

Добре съм.
И не спирам да се смея, честно.

Пия всяка нощ в различни барове,
раздирам и съшивам съдбата си наново.
Боговете ли играят с мен на зарове,
или се превръщам в храбър войник от олово?

Добре съм
И, моля те, не ме разпитвай повече.

Не обръщай внимание на истеричния ми смях,
не поглеждай отвъд камуфлажното перде.
Сгрешила съм, казваш, че точно теб избрах.
Но не се тревожи - аз наистина съм добре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...