20 sept 2007, 12:49

Наред

  Poesía
962 0 5

Добре съм.
И всичко, кълна се, е наред.

Минават нощите ми като мрачни влакове
и сънищата ми приличат на пътници пияни,
мислите ми - убийци, облечени във фракове,
животът ми - реален пасианс от рани.

Добре съм.
И не спирам да се смея, честно.

Пия всяка нощ в различни барове,
раздирам и съшивам съдбата си наново.
Боговете ли играят с мен на зарове,
или се превръщам в храбър войник от олово?

Добре съм
И, моля те, не ме разпитвай повече.

Не обръщай внимание на истеричния ми смях,
не поглеждай отвъд камуфлажното перде.
Сгрешила съм, казваш, че точно теб избрах.
Но не се тревожи - аз наистина съм добре.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...