Добре съм.
И всичко, кълна се, е наред.
Минават нощите ми като мрачни влакове
и сънищата ми приличат на пътници пияни,
мислите ми - убийци, облечени във фракове,
животът ми - реален пасианс от рани.
Добре съм.
И не спирам да се смея, честно.
Пия всяка нощ в различни барове,
раздирам и съшивам съдбата си наново.
Боговете ли играят с мен на зарове,
или се превръщам в храбър войник от олово?
Добре съм
И, моля те, не ме разпитвай повече.
Не обръщай внимание на истеричния ми смях,
не поглеждай отвъд камуфлажното перде.
Сгрешила съм, казваш, че точно теб избрах.
Но не се тревожи - аз наистина съм добре.
© Теодора Николова All rights reserved.