Sep 20, 2007, 12:49 PM

Наред

  Poetry
960 0 5

Добре съм.
И всичко, кълна се, е наред.

Минават нощите ми като мрачни влакове
и сънищата ми приличат на пътници пияни,
мислите ми - убийци, облечени във фракове,
животът ми - реален пасианс от рани.

Добре съм.
И не спирам да се смея, честно.

Пия всяка нощ в различни барове,
раздирам и съшивам съдбата си наново.
Боговете ли играят с мен на зарове,
или се превръщам в храбър войник от олово?

Добре съм
И, моля те, не ме разпитвай повече.

Не обръщай внимание на истеричния ми смях,
не поглеждай отвъд камуфлажното перде.
Сгрешила съм, казваш, че точно теб избрах.
Но не се тревожи - аз наистина съм добре.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...