Нарисувах си любов
Обичах да те срещам във мечтите,
и плувах в своето море от самота,
в съня си пак рисувах ти очите.
За обич жаден пиех като старо вино
от чашата на твойта красота!
Не смеех да повярвам, че те има,
поне във този тъй логичен свят.
Теб търсех, както всеки търси рима,
и... други вече може би до мен стоят.
Улисан във житейска надпревара,
аз спирам се до хубава жена,
с излъчване, което - странно...
в миг ме кара,
да се объркам... и да...
попитам за часа!
Но разговорът тръгва, виж - река е вече,
а после се разлива в страстен океан.
Съзнавам бавно, че това съм искал – не,
то просто превъзхожда моя блян.
Не дръзвам аз дори да я докосна,
от страх, че може пак да отлети.
Събирам смелост... уж случайно става -
и...
а тя е още тук – не е мираж... стои!
Обичам я – това единствено е ясно,
опиват се душите във желана свобода.
Дали ще бъде моя – би било прекрасно -
какво ли е скроила собствената ми съдба?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
