http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=222409
С благодарности на Ася Толедо за прекрасната картина
Нарисувах си небе,
за да разперя в него крилете си.
То тясно като клетка бе -
заключих там страховете си.
Нарисувах си небе -
исках за миг да докосна безкрая.
Мечтата моя кратка бе -
не можех да я домечтая.
Нарисувах си небе
и повярвах, че е истинско даже.
Но живо то, уви, не бе -
със вик го стъпках на паважа.
Затова дойдох при теб и те моля:
Нарисувай ми небе,
с палитра от обич и с четка нежна.
Да може всеки да гребе
от красотата неизбежна.
© Нина Чилиянска Всички права запазени