22.09.2010 г., 22:19

Нарисувах си небе

748 0 1

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=222409

 

С благодарности на Ася Толедо за прекрасната  картина

 

Нарисувах си небе,

за да разперя в него крилете си.

То тясно като клетка бе -

заключих там страховете си.

 

Нарисувах си небе -

исках за миг да докосна безкрая.

Мечтата моя кратка бе -

не можех да я домечтая.

 

Нарисувах си небе

и повярвах, че е истинско даже.

Но живо то, уви, не бе -

със  вик го стъпках на паважа.

 

Затова дойдох при теб и те моля:

 

Нарисувай ми небе,

с палитра от обич  и с четка нежна.

Да може всеки да гребе

от красотата   неизбежна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...