http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=222409

С благодарности на Ася Толедо за прекрасната  картина

Нарисувах си небе,

за да разперя в него крилете си.

То тясно като клетка бе -

заключих там страховете си.

Нарисувах си небе -

исках за миг да докосна безкрая.

Мечтата моя кратка бе -

не можех да я домечтая.

Нарисувах си небе

и повярвах, че е истинско даже.

Но живо то, уви, не бе -

със  вик го стъпках на паважа.

Затова дойдох при теб и те моля:

Нарисувай ми небе,

с палитра от обич  и с четка нежна.

Да може всеки да гребе

от красотата   неизбежна.