Midnight_94 (Стелла)
18 25
13.10.2009 г., 21:05 ч.

Нарисувай ме 

  Поезия
848 0 3

Нарисувай ме, художнико,

първо като зима -

студена и бяла, като снега,

но вътре в себе си красива,

чиста, нежна и САМА.


Нарисувай ме, художнико,

после като пролетта -

млада, топла и свободна,

пееща песен на ЛЮБОВТА.


Нарисувай ме, художнико,

като лято -

пареща, гореща, разгаряща страстта,

нека съм и луда, и вилнееща,

нека чувствам пулса на КРЪВТА.


Нарисувай ме, художнико,

после като есента,

утихнала след лятото,

РАЗОЧАРОВАНА от пролетта.


Нарисувай в мене багрите,

напомнящи студенина,

защото ясно е, художнико -

след всяка есен идва зима

и оставам пак САМА.

© Стелла Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми! Интересен е начинът на писане чрез смяната на сезоните, които всъщност съвпадат и с вътрешните състояния на "модела" на художника. Определено ми допадна! Поздравления!
  • Ритъмът ти е добър, на места има дисбаланс, макар че лично аз не използвам този похват, но мисля че е доста класическо в областта на любовната поезия и с доста разпространени метафори, затова ще очаквам следвата ти творба, изпълнена със свежи идеи.
  • Интересно
Предложения
: ??:??