Нарисувай ме, художнико,
първо като зима -
студена и бяла, като снега,
но вътре в себе си красива,
чиста, нежна и САМА.
Нарисувай ме, художнико,
после като пролетта -
млада, топла и свободна,
пееща песен на ЛЮБОВТА.
Нарисувай ме, художнико,
като лято -
пареща, гореща, разгаряща страстта,
нека съм и луда, и вилнееща,
нека чувствам пулса на КРЪВТА.
Нарисувай ме, художнико,
после като есента,
утихнала след лятото,
РАЗОЧАРОВАНА от пролетта.
Нарисувай в мене багрите,
напомнящи студенина,
защото ясно е, художнико -
след всяка есен идва зима
и оставам пак САМА.
© Стелла All rights reserved.