13 oct 2009, 21:05

Нарисувай ме

  Poesía
1.1K 0 3

Нарисувай ме, художнико,

първо като зима -

студена и бяла, като снега,

но вътре в себе си красива,

чиста, нежна и САМА.


Нарисувай ме, художнико,

после като пролетта -

млада, топла и свободна,

пееща песен на ЛЮБОВТА.


Нарисувай ме, художнико,

като лято -

пареща, гореща, разгаряща страстта,

нека съм и луда, и вилнееща,

нека чувствам пулса на КРЪВТА.


Нарисувай ме, художнико,

после като есента,

утихнала след лятото,

РАЗОЧАРОВАНА от пролетта.


Нарисувай в мене багрите,

напомнящи студенина,

защото ясно е, художнико -

след всяка есен идва зима

и оставам пак САМА.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стелла Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми! Интересен е начинът на писане чрез смяната на сезоните, които всъщност съвпадат и с вътрешните състояния на "модела" на художника. Определено ми допадна! Поздравления!
  • Ритъмът ти е добър, на места има дисбаланс, макар че лично аз не използвам този похват, но мисля че е доста класическо в областта на любовната поезия и с доста разпространени метафори, затова ще очаквам следвата ти творба, изпълнена със свежи идеи.
  • Интересно

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...