Нарисувай ме
Нарисувай ме! Вплети ме в платното безмълвно.
Тогава думите ми няма да те дразнят.
До теб ще съм, няма да говоря, ще е тъмно,
словата ми навярно друг ще блазнят.
Казваш, искаш ме, но не такава -
питаща, говореща и вечно подредена;
тогава - нарисувай ме, портретът позволява
до теб да съм, без думите ми бреме.
Тихо и кротко ще си вися на стената,
ще наблюдавам любопитно безсловесният ти ден,
но усетиш ли нужда от устата ми позната,
не поглеждай молещо към мен!
Прав си! Устните ми даряваха също целувки,
не само въпроси ''къде'' и ''защо'',
съжалявам, обух си вече и двете обувки
и сега ти не питай ''накъде'' и ''с кого''!
Ако толкова ти липсвам и си в криза,
от мен остана нещо в онзи мезонет -
от стената усмихва се кат' Мона Лиза,
утешавай се с безмълвният портрет!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слънчево Момиче Всички права запазени
