Нарисувай ми...
Нарисувай ми... цветна дъга,
вплела тънки нишки в безкрая,
свежа като сутрешна роса,
събрала пролетна омая.
Нарисувай ми... надежда,
за по-добро човешко битие,
и радост, и неволи да подрежда,
светът да стане по-добър
мъничко поне.
Нарисувай ми... перлена сълза,
нежна и жестоко смъртоносна,
съедини я с твоята пареща душа
и изпивайки я, пак да те докосна.
Нарисувай най-страстната целувка
в простреляното ми умиращо сърце,
че стъпкано е от калната обувка
на пропуснатите бясни мигове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Манджукова Всички права запазени
