27.11.2005 г., 15:53

НАРКОТИК

1.3K 0 7

НАРКОТИК

 

Неземна си, когато ме целуваш,

мой ангел от нeобуздана плът.

Душата ми в небитието плува,

без никаква посока, и без път.

 

Въздигаш ме към висини небесни,

отреждайки ми сатанински ад.

Аз чувам ангелските песни,

но знам, че съм на този свят.

 

Примамен в твоите обятия, покорен,

отдаден на един прекрасен миг,

очаквам грешен сладката умора,

след твоята целувка - наркотик.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...