Наркоза инжектирай в сърцето
Докато фарът на сърцето ми струеше
с тъй нужната за двама светлина,
морето - обич тихо в мене стенеше...
В прибоя търсеше то своята вина.
Разбрах - такава нямам!
Единствената моя грешка бе,
че много силно се раздадох
на тебе цялата, но ти на мене - не.
Сега... наркоза инжектирай във сърцето-
дано от болката се укроти и не боли.
Гори ме то, а ударите в него
са земетръсни в моите гърди.
Целувките ми вече се прощават
с вкуса на ледените ти следи.
Ще спрат очите ми да напояват,
последно щом сърцето изтупти.
Прахта от снимката с ресници ще избърша,
в килера на Душата да стои.
Ще бъде там сред всичките любови...
от болка То на две се раздели.
Забрава - паяжина нека ги обвие.
Ключът- сърце ще хвърля в дълбини!
Закърпена с надежда ще поема
по пътя си към по-добрите дни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
