11.04.2006 г., 1:07

НАРОД

899 0 0
Аз не вярвам нейде да има
народ тъй борбен, тъй смел.
Народ от болката сили да взима,
до края да следва своята цел.

Народе, с Твоя дух непреклонен,
пет века глава не склони.
Не остана безмълвен, глух и безволен
бори се много и врага ти сломи.

На колене никога не падна.
С робството не се примири.
Силата ти не отслабна,
за унижения и мъки отмъсти.

И победител бе, бе и побеждаван,
усети и падение и слава.
Единен бе, но бе и разпродаван,
научи се да мрази и прощава.

Прекланям се пред смелостта ти.
На духът ти аз се възхищавам.
Смело защитавам гордостта ти
и опитвам всичко да преодолявам.

Посветено на всички БЪЛГАРИ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хриси Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...