Народна поема за кризата
Що ми е милно и жално,
че ми криза почнала,
почнала, още живот почернила,
че и кредит не връщам,
а банката реве ли-нарива…
Ти, клиентино недeн,
поне лихва изплащай,
че на палатка ще идеш,
ще идеш още, ще студуваш.
Ох! Ти, банко ле… гарга проклета!
Що ли мене подлъга с тия пусти реклами,
че аз тото не пускам,
а на теб се зарекох, пари да ти връщам,
да връщам и още попържам…
Че иде ми веч пушка да найдa,
чорап на глава да нахлузя.
И во банка да вляза,
да вляза, още нахълтам,
че на гишето да викна!
Обир е това - драги невести!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Момчил МАГ Всички права запазени
