НАСАМЕ
Тази нощ през мен минават релси.
Тази нощ решавам своя път...
Дали ще видя всяко свое поражение?
Нима ще дам отчет за всеки писан стих.
Успях ли гордо да премина през блатата?
Мълчах ли подло... Бягах ли в беда?
Защо не плувах простичко по правилата,
Защо не скочих от ръба на черната скала?
Едно дете, усмихнато протяга длани.
Зове за обич, вярва във мечти...
Видях смъртта отблизо, влезе и в дома ми.
Разби на прах и гняв, и болка, и съдби.
И тази нощ прозорецът ще свети дълго.
Изправям се пред Своя съд голям...
Тази нощ ще чуя тежките присъди.
В такава нощ е страшно да си САМ!
26.03.07г.
Тази нощ решавам своя път...
Дали ще видя всяко свое поражение?
Нима ще дам отчет за всеки писан стих.
Успях ли гордо да премина през блатата?
Мълчах ли подло... Бягах ли в беда?
Защо не плувах простичко по правилата,
Защо не скочих от ръба на черната скала?
Едно дете, усмихнато протяга длани.
Зове за обич, вярва във мечти...
Видях смъртта отблизо, влезе и в дома ми.
Разби на прах и гняв, и болка, и съдби.
И тази нощ прозорецът ще свети дълго.
Изправям се пред Своя съд голям...
Тази нощ ще чуя тежките присъди.
В такава нощ е страшно да си САМ!
26.03.07г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Костова Всички права запазени
