severianin (Валентин Чернев)
417 677
11.12.2012 г., 11:40 ч.

Насаме с луната 

  Поезия
488 0 7

 

НАСАМЕ С ЛУНАТА

 

 

От гърлото на мрака над земята

небесен вятър страховито свири,

дърветата ръце за помощ мятат

и храстите залягат по баирите.

 

Космически течения издуват

платната на дърветата могъщи;

в река от течни облаци доплувала,

луна от старо злато бди над къщите.

 

И нека свири вятър зад стъклата –

не спускай на прозореца пердето;

в среднощните ми сънища луната

на моята възглавница да свети.

 

Луната до леглото ми ще седне,

до съмване при мене ще остане –

долитат сънищата странно бедни

без златото на нейното сияние.

 

Луната плува в кипналата бездна,

преде от Пътя Млечен златна прежда...

Дали е шпионка на вратата звездна,

дали през нея някой в мен се вглежда?

 

Не чукам днес на портите на Рая

и погледът златист не ме тревожи –

тъй могат да ме гледат, вече зная,

баща ми,

майка ми

и ангел Божий...

 

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??