НАСАМЕ С ЛУНАТА
От гърлото на мрака над земята
небесен вятър страховито свири,
дърветата ръце за помощ мятат
и храстите залягат по баирите.
Космически течения издуват
платната на дърветата могъщи;
в река от течни облаци доплувала,
луна от старо злато бди над къщите.
И нека свири вятър зад стъклата –
не спускай на прозореца пердето;
в среднощните ми сънища луната ...