16.12.2008 г., 19:58 ч.

Насаме с вълка 

  Поезия » Философска
1088 0 15
За скорошния лов си спомних,
с вълка внезапно се засякохме,
не страдам от излишна скромност,
но пътищата вълчи се пресякоха.
Притворство нямаше, ни страх,
с погледи внезапни се разбирахме,
оголения вълчи грях
и двамата в душите си побирахме.
Дълбоко недоверието приютявахме,
не бяхме примадоните разглезени,
Луната кротко ни вбесяваше
и виеше вълкът, език изплезил. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Предложения
: ??:??