perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2342
16.12.2008 г., 19:58 ч.

Насаме с вълка 

  Поезия » Философска
785 0 15

За скорошния лов си спомних,

с вълка внезапно се засякохме,

не страдам от излишна скромност,

но пътищата вълчи се пресякоха.

 

Притворство нямаше, ни страх,

с погледи внезапни се разбирахме,

оголения вълчи грях

и двамата в душите си побирахме.

 

Дълбоко недоверието приютявахме,

не бяхме примадоните разглезени,

Луната кротко ни вбесяваше

и виеше вълкът,   език изплезил.

 

Дойде при мен вълкът човечен,

наведе се, краката ми подуши,

оголен се оказах, разсъблечен,

прозрение внезапно ме промуши.

 

Живее в мен човекът вълчи,

притворената моя същност,

от тайната разкрита се разхълцах,

измамата не беше ли присъща?

 

Оголена оказа се вбесената ни същност

на хищници в живот коварен,

измамата не беше ни присъща,

но истината беше ни претоварила.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??