За скорошния лов си спомних,
с вълка внезапно се засякохме,
не страдам от излишна скромност,
но пътищата вълчи се пресякоха.
Притворство нямаше, ни страх,
с погледи внезапни се разбирахме,
оголения вълчи грях
и двамата в душите си побирахме.
Дълбоко недоверието приютявахме,
не бяхме примадоните разглезени,
Луната кротко ни вбесяваше
и виеше вълкът, език изплезил. ...