7.06.2013 г., 7:56  

Наш Ботевград

1K 0 8

Наш Ботевград,

със звън на кула часова си озвучен.

Музеят  "Стамен Панчев" пази паметта ти,

от Левски, Ботев, твойте символи си окрилен.

Наш Богевград,

гнездо на български художници,

             поети, музиканти и танцьори,

закриляни от силна местна власт.

Кой може с твоя дух да се пребори,

историята го доказва, оставила следи

           във всеки земен пласт.

Наш Ботевград,

не си голям, но си чаровен!

Развиваш се и имаш своята Ротонда,

нова спортна зала!

На свойте граждани си безпределно верен

и грижиш се за интересния им бит вековен.

Наш Ботевград,

дано пребъдеш,

благословен  вървиш по своя път!

Пази традициите  си!

Влагай честен ползотворен труд,

така заветите на твоите деди

ще бъдат вечно живи,

ще се превръщаш в красив,

       незабравим и предпочитан кът!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Донка, благодаря за доброто отношение!
  • Харесах!Нека се възхищаваме на всичко в стихове.А чаровният Ви град е едно приятно вдъхновение!!!
  • Боби, благодаря за усмивката!
  • !
  • И аз не съм доволен, но този стих се роди спонтанно докато седях на пейка в центъра на Ботевград. Отдавна ми се искаше да го сторя и нищо не е свършило. Може пък някога да се получи...Благодаря за посещението!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...