Като иззад дулото
на пистолет е
погледът ти - в
мене вперен.
Дните ни минават
между другото и
светът не
чака одобрение.
Без машинист се
движи влакът на
живота. И всяка гара -
нов свят.
Наш свят.
Посей душата си
в един от тях. А
мойта - раздели на четири:
За мечтите - очи,
в очите - луна.
На времето - криле,
на хаоса - окови.
Пожелай да бъдеш
вятър. И прати ми
пролетния цвят
на щастието...
© Isaiah Всички права запазени