22.11.2011 г., 20:59

Наш'то село влезе у световна криза

765 0 6

Наш'то село влезе у световна криза,

от която, знай се, трудно се излиза!

Цели трийсет годин все сме у трънако!

Ама сме си арно... Че у оремако

вчера кмето каза: "ГЕРБ ше ви оправи!"

 

Кат' се размучаа гладни селски крави,

блейная овчици, кучета лавнаа,

патки и кокошки вред се разбегаа!

И настана, божкеее, една суматоха,

както кога попо влезна у метоха!

 

Викам на комшията: "А кажи, Асене,

де ни е кирията?! На кого му дреме?!

Газиме у бучките, мааме с копачи,

всите останааме най-прости орачи!

А, без назе, нейде губи се парата...?!

 

Лесно се харчосва малката ни плата!

Ама си търпиме, щото сме си прости!

Даже Господ горе неще ни на гости...

Що сме Му... орачи – облаци да сеят?!

По-добре да пият, че да Му попеят!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...