Нашата бутилка
Нашата бутилка
В стария шкаф бутилка от вино намирам, от първата ни вечер с тебе, и спомените бавно ме заливат, беше преди толкова време...
Връщам се преди 20 години, рокля обличам, грима си оправям у нас... И съм толкова млада, толкоз красива, погледът ми пълен е със страст...
Ето че с теб се запознаваме и цяла нощ говорим си с очи, толкова сега се забавляваме, не забелязваме, но любовта личи...
Ето че на танц ме каниш, от тази бутилка какво е вино открих, цяла нощ си правихме "Наздраве", а на връщане в парка с тебе я допих...
Целувахме се, прегръщахме се цяла вечер, за една нощ изживях връзка за години, накрая каза: "Бутилката е празна вече, за спомен от този чуден миг - вземи я!"...
Една нощ, а те обичам толкова години, бих дала всичко за още една като нея... И става чудо, непознат мъж звъни ми: - А не си ли се чудила тапата къде е?!!!
15.07.2011
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Михайлова Всички права запазени
харесах! 
