Нашата есен
872
0
0
Нашата есен
За тебе всичко бих направила,
не ме оставяй без твоите длани.
Звезди на небето бих разхвърлила,
сама изцелявам своите рани.
Боли, когато в живота паднеш,
трудно, но сам изправяш се в живота.
Мечтите си с труд да постигнеш
не ме прави самотница сирота.
Протегни ръце топли, нежни,
с умиление ще ги докосна, знай.
Сърцето ми, гърдите, да не бъдат тъжни,
като рози да ухаят през май.
Идва есен тиха, разноцвета,
радвай се на обич и любов.
До теб тръгвам тиха, клета,
ще прекося живота си суров.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени
