Нашата есен

За тебе всичко бих направила,

не ме оставяй без твоите длани.

Звезди на небето бих разхвърлила,

сама изцелявам своите рани.

Боли, когато в живота паднеш,

трудно, но сам изправяш се в живота.

Мечтите си с труд да постигнеш

не ме прави самотница сирота.

Протегни ръце топли, нежни,

с умиление ще ги докосна, знай.

Сърцето ми, гърдите, да не бъдат тъжни,

като рози да ухаят през май.

Идва есен тиха, разноцвета,

радвай се на обич и любов.

До теб тръгвам тиха, клета,

ще прекося живота си суров.