13.10.2007 г., 15:19 ч.

Нашата история 

  Поезия
598 0 1
Като китара без струни е душата ми, щом ти от мене си далече, като песен без ноти е сърцето ми, щом теб до мен те няма... Като ден без слънце и усмивка е живота ми, щом толкова ми липсваш, като нощ без сияние и звезди... тъй пусто е във мен, щом сама заспивам...
И блъска се радушно любовта ми в теб, като вълна разбиваща се във скала...
И настъпва полуздрач, когато деня още не си е отишъл... така се сливат и нашите тела- в прегръдка нежна.
И хваща поета своето перо, и на бялата хартия пише за историята наша...
И там във нея ще разкаже как двама млади гушкат се в захлас, как понякога се карат и как намусената съм все аз, как... каквото и да става много се обичат те!
А художника със свойта четка ще ни нарисува седящи във градинската беседка...
И как държиш ти моята ръка, и как аз нежно гуша се във теб... и че пак ще те обичам мога да повтарям с часове... Просто искам да съм с теб!
Певецът в нотички ще ни превърне, ще ни изпее и на целия свят ще разкаже колко много те обичам аз... И как без теб не мога, и как загрижена сам всеки час... да си добре, да ти е хубаво, да не те боли... Просто искам да споделяш моите мечти!
Като китара без струни е душата ми, щом ти от мене си далече, като песен без ноти е сърцето ми, щом теб до мен те няма... Като ден без слънце и усмивка е живота ми, щом толкова ми липсваш, като нощ без сияние и звезди... тъй пусто е във мен, щом сама заспивам... Заспивай до мен!


                                                                                    

© Миглена Генешка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??