13 окт. 2007 г., 15:19

Нашата история

998 0 1
Като китара без струни е душата ми, щом ти от мене си далече, като песен без ноти е сърцето ми, щом теб до мен те няма... Като ден без слънце и усмивка е живота ми, щом толкова ми липсваш, като нощ без сияние и звезди... тъй пусто е във мен, щом сама заспивам...
И блъска се радушно любовта ми в теб, като вълна разбиваща се във скала...
И настъпва полуздрач, когато деня още не си е отишъл... така се сливат и нашите тела- в прегръдка нежна.
И хваща поета своето перо, и на бялата хартия пише за историята наша...
И там във нея ще разкаже как двама млади гушкат се в захлас, как понякога се карат и как намусената съм все аз, как... каквото и да става много се обичат те!
А художника със свойта четка ще ни нарисува седящи във градинската беседка...
И как държиш ти моята ръка, и как аз нежно гуша се във теб... и че пак ще те обичам мога да повтарям с часове... Просто искам да съм с теб!
Певецът в нотички ще ни превърне, ще ни изпее и на целия свят ще разкаже колко много те обичам аз... И как без теб не мога, и как загрижена сам всеки час... да си добре, да ти е хубаво, да не те боли... Просто искам да споделяш моите мечти!
Като китара без струни е душата ми, щом ти от мене си далече, като песен без ноти е сърцето ми, щом теб до мен те няма... Като ден без слънце и усмивка е живота ми, щом толкова ми липсваш, като нощ без сияние и звезди... тъй пусто е във мен, щом сама заспивам... Заспивай до мен!


                                                                                    

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Генешка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...