Oct 13, 2007, 3:19 PM

Нашата история

  Poetry
1K 0 1
Като китара без струни е душата ми, щом ти от мене си далече, като песен без ноти е сърцето ми, щом теб до мен те няма... Като ден без слънце и усмивка е живота ми, щом толкова ми липсваш, като нощ без сияние и звезди... тъй пусто е във мен, щом сама заспивам...
И блъска се радушно любовта ми в теб, като вълна разбиваща се във скала...
И настъпва полуздрач, когато деня още не си е отишъл... така се сливат и нашите тела- в прегръдка нежна.
И хваща поета своето перо, и на бялата хартия пише за историята наша...
И там във нея ще разкаже как двама млади гушкат се в захлас, как понякога се карат и как намусената съм все аз, как... каквото и да става много се обичат те!
А художника със свойта четка ще ни нарисува седящи във градинската беседка...
И как държиш ти моята ръка, и как аз нежно гуша се във теб... и че пак ще те обичам мога да повтарям с часове... Просто искам да съм с теб!
Певецът в нотички ще ни превърне, ще ни изпее и на целия свят ще разкаже колко много те обичам аз... И как без теб не мога, и как загрижена сам всеки час... да си добре, да ти е хубаво, да не те боли... Просто искам да споделяш моите мечти!
Като китара без струни е душата ми, щом ти от мене си далече, като песен без ноти е сърцето ми, щом теб до мен те няма... Като ден без слънце и усмивка е живота ми, щом толкова ми липсваш, като нощ без сияние и звезди... тъй пусто е във мен, щом сама заспивам... Заспивай до мен!


                                                                                    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Генешка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...