Познавах те бегло, но повече, отколкото предполагахме и двамата. Но нашето непознанство и леките усмивки и помахвания за поздрав, не, те не бяха всичко, което исках от теб. Нито пък ти от мен. Наблюдавах те скрито и отдалеч, гледах стъпките ти, гледах изваяното ти тяло, начинът, по който движеше ръцете си, при това до най-малка подробност.
Гледах те скрито и отдалеч и оставях гледката само за себе си. Не можех да си позволя да дам признак за симпатията ми към теб. Всеки път, когато твоят поглед се засече с моя, аз го отвеждах в друга посока. Всеки път, когато очите ни гледаха едни в други, слагах големите слънчеви очила и те гледах през тях. Гледах те постоянно. Но не можех да понеса продължителен зрителен контакт с теб, защото не знаех как можеше да приключи. Междувременно забелязвах скритите ти погледи. Гледаше ме жадно и омайващо, с голяма доза сериозност в погледа ти. Боже, този твой поглед. Способен да ме отпрати в измерение, където всичко е облечено и оцветено в цвят обич.

Всяко твое движение беше премерено, спокойно и уравновесено, но същевременно побъркващо ме, каращо ме да те искам повече и повече, и повече, и много повече. Докато не дойде време, в което не можех да скрия погледа си от твоя, нито ти. Не можех повече да те искам мълчаливо, да те гледам скрито. Щях да те искам веднага, щях да сваля големите слънчеви очила, криещи жадния ми за теб поглед. Съдбата като подарък ми даде кратък момент за обич с теб. Когато ни събра, аз и ти, ние, в едно тясно пространство, цялото остъклено и се движеше с бавна скорост нагоре. Където аз и ти пътувахме безмълвно към четвъртия етаж. Навън вървеше най-топлият ден за годината, аз бях по бански, а ти не знам как понасяше ризата и панталона върху себе си. Навън с пълна сила течеше денят, в пика на жегата, а аз и ти стояхме един до друг безмълвни. В тясното стъклено пространство беше приятно хладно, като един малък оазис в голямата Сахара, която беше навън. Но макар по-ниските градуси около нас, в мен и теб избълваха бесни вулкани, горяха пожари като обезумели, огън от любов, най-красивият пожар. Един поглед беше като фаталната клечка кибрит, чийто пламък щеше да подпали и опустоши всичко наоколо. Пламна пожара, вулканите в телата ни полудяха, искаха да се слеят. Веднага. Ти ме притисна до себе си, аз не се дръпнах. Една малка моя скрита мечта се сбъдваше в момента. Заровил беше пръсти в косата ми и ме целуваше мръсно и жадно. Напрежението нарастваше все повече, а жаждата трябваше да бъде задоволена. Затворих очи и усещах докосванията ти по цялото ми тяло, спиращи дъха ми, ускоряваше пулсът ми, който щеше да среже вените ми. А градусите около нас се повишаваха, настигнаха и надминаха тези навън, които бяха рекордни. Горях от желание, изтръпвах от всеки допир на моята кожа до твоята, настръхвах от монотонния ритъм, когато образувахме едно цяло и двете ни тела станаха едно.  Действие, изградено от страст и първични чувства, то ни караше да изпитваме чувство, изострящо всяко сетиво и бесни фоерверки в телата ни. В стъклените стени около нас виждах нашите отражения, извивките на телата ни и начина, по който се допълваха и изпълваха. Затварях и отварях очи, захапвах долната си устна от обичта, която ми доставяше. Дадохме един на друг това, което скрито желаехме и очаквахме. След известно време, запълнено с всичкото удоволствие и стенания, се гледахме усмихнато и удоволетворено в един малък стъклен дом. Пъхнах се в розовия си бански, ти върна на тялото ти ризата и панталона, поех въздух, който не ми достигаше от страстта, и заедно, като непознати, напуснахме малкия стъклен дом. Но вече всичко беше различно, вече бях получила теб, а ти мен.