Познавах те бегло, но повече, отколкото предполагахме и двамата. Но нашето непознанство и леките усмивки и помахвания за поздрав, не, те не бяха всичко, което исках от теб. Нито пък ти от мен. Наблюдавах те скрито и отдалеч, гледах стъпките ти, гледах изваяното ти тяло, начинът, по който движеше ръцете си, при това до най-малка подробност.
Гледах те скрито и отдалеч и оставях гледката само за себе си. Не можех да си позволя да дам признак за симпатията ми към теб. Всеки път, когато твоят поглед се засече с моя, аз го отвеждах в друга посока. Всеки път, когато очите ни гледаха едни в други, слагах големите слънчеви очила и те гледах през тях. Гледах те постоянно. Но не можех да понеса продължителен зрителен контакт с теб, защото не знаех как можеше да приключи. Междувременно забелязвах скритите ти погледи. Гледаше ме жадно и омайващо, с голяма доза сериозност в погледа ти. Боже, този твой поглед. Способен да ме отпрати в измерение, където всичко е облечено и оцветено в цвят обич.
Всяко ...