18.11.2008 г., 9:49

Нашата песен

870 0 12


От кога започна
да чувстваш с разума си?
Не пренебрегвай
малкото туптящо сърчице,
дори и болка да проси...

Искай ме с онази страст!
Да боли, изгаря, заздравява...
После пак!

От кой научи
кое е правилно и грешно
 в любовта?
Нима забрави -
лудостта е нейната магия!

Да боли, изгаря, заздравява...
После пак и пак, и пак!

Докато спре да наранява
ще я има - любовта в нас!



П.С.: Продиктувано от сърцето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...