Nov 18, 2008, 9:49 AM

Нашата песен

  Poetry » Love
871 0 12


От кога започна
да чувстваш с разума си?
Не пренебрегвай
малкото туптящо сърчице,
дори и болка да проси...

Искай ме с онази страст!
Да боли, изгаря, заздравява...
После пак!

От кой научи
кое е правилно и грешно
 в любовта?
Нима забрави -
лудостта е нейната магия!

Да боли, изгаря, заздравява...
После пак и пак, и пак!

Докато спре да наранява
ще я има - любовта в нас!



П.С.: Продиктувано от сърцето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...