28.11.2009 г., 18:59

Нашата песен

710 0 0

Чуваш ли?

От прозореца на нечия стая

звучи онази... Нашата песен.

Значи все още не е остаряла

и може да върне огъня вечен.

Знаеш ли?

Приседнах на мръсен бордюр.

Потърсих в забравата изтритата песен.

Помниш ли?

Писахме я с тебе в нощта,

когато ти бе в роклята бяла,

а аз - в костюма извечен,

убедени, че животът е лесен.

Тогава я нарече Нашата песен.

Думите стояха тръпнещи между нас,

дошли от сърцата без предизвестие

и път магистрален градяха пред нас

с табели накъде да поемем.

После?

Дойдоха разочарованията и проблемите.

И забравихме Нашата песен.

Пролетта тихо отстъпи пределите

на настъпилата в душите ни есен.

И никой от нас не забеляза промените,

вече животът не бе тъй лесен.

Превърнали бяхме се в Чакащи времето,

препънати от реалността и бремето.

Сега?

Заслушан в текста на Нашата песен,

мислeх за тези... двамата, които я пееха.

Дали като нас ще забравят за нея,

или ще останат пленени в рефрена ù?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Малинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...