Nov 28, 2009, 6:59 PM

Нашата песен

  Poetry » Love
711 0 0

Чуваш ли?

От прозореца на нечия стая

звучи онази... Нашата песен.

Значи все още не е остаряла

и може да върне огъня вечен.

Знаеш ли?

Приседнах на мръсен бордюр.

Потърсих в забравата изтритата песен.

Помниш ли?

Писахме я с тебе в нощта,

когато ти бе в роклята бяла,

а аз - в костюма извечен,

убедени, че животът е лесен.

Тогава я нарече Нашата песен.

Думите стояха тръпнещи между нас,

дошли от сърцата без предизвестие

и път магистрален градяха пред нас

с табели накъде да поемем.

После?

Дойдоха разочарованията и проблемите.

И забравихме Нашата песен.

Пролетта тихо отстъпи пределите

на настъпилата в душите ни есен.

И никой от нас не забеляза промените,

вече животът не бе тъй лесен.

Превърнали бяхме се в Чакащи времето,

препънати от реалността и бремето.

Сега?

Заслушан в текста на Нашата песен,

мислeх за тези... двамата, които я пееха.

Дали като нас ще забравят за нея,

или ще останат пленени в рефрена ù?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Малинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...