Нашата Сляпа неделя
НАШАТА СЛЯПА НЕДЕЛЯ
... мечтата ми не е така голяма,
два века па́ри – въгленче във мен –
как искам да те заведа при Мама
и тя да те прегърне някой ден!
За нас да стелне благата постеля.
И да те милне с майчин благослов.
И нека бъде, Господи, неделя! –
за Обич, за Надежди – и Любов.
Да ни събуди утре за закуска –
тя – Мама, вкусни банички пече.
И да се вейне бялата ти блузка –
хвърчилце Радост в моето стайче!
По залез да те заведа на плажа.
И фарът да те грейне в светлини.
– Обичам те! – на стихче да ти кажа
под грохота на морските вълни.
Да ветролейна твоите косици
с несръчните си пръсти на хлапак,
отдавна отлетял с ятата птици! –
завинаги – от варненския бряг.
И да те гледам – в радостна омая.
Вълк единак, преглътнал своя вой.
Остана ми едно – да си мечтая! –
във Сляпата Неделя да съм твой.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
