Нашата среща

5.09.2012 г., 11:03 ч.

Поезия » Любовна

638 0 2

Уж съм до тебе, а гледам в Небето.

И непотребен е оня жест, дето

вечно възпира възторзите в мене.

Влюбена лира в гласа ми щом стене,

щом ми е тясно до ножа и хляба,

то си е ясно – душата ми слаба

уж със любов е пълна догоре,

а пък безмълвно с твоята спори.

Иска да пеят чувствата скрити.

Да онемеят мъдро звездите,

да заприличат на жълти дюли,

кротко търкулнати в скута на юли,

да е различна нашата среща...

Да ме обичаш... и още нещо...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.