Нашата среща
Уж съм до тебе, а гледам в Небето.
И непотребен е оня жест, дето
вечно възпира възторзите в мене.
Влюбена лира в гласа ми щом стене,
щом ми е тясно до ножа и хляба,
то си е ясно – душата ми слаба
уж със любов е пълна догоре,
а пък безмълвно с твоята спори.
Иска да пеят чувствата скрити.
Да онемеят мъдро звездите,
да заприличат на жълти дюли,
кротко търкулнати в скута на юли,
да е различна нашата среща...
Да ме обичаш... и още нещо...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
!