13.03.2009 г., 15:25

Нашата среща последна (с видео)

864 0 8

НАШАТА СРЕЩА ПОСЛЕДНА

На масата съм сам в ресторанта,
а бутилка вино с две чаши поръчах.
Ти едва ли ще дойдеш на тази среща последна,
но все пак поръчка за двама направих.
Сервитьорът налива ми първата чаша
и учудено гледа към празния стол.
- Налей и на нея, приятел!
Знам, че тя няма да дойде,
но не обичам да пия сам.
Цигара си паля, макар че не пуша
и дърпам с наслада от отровния дим.
Чашата вдигам и в твоята леко я чуквам,
а после я пресушавам на екс.
Наливам си друга, а след нея още една
и помирисвам червената роза,
която никога не ще ти подаря.
Ето, отпивам и последната глътка
от бутилката вино
на нашата среща последна,
на която ти не дойде.
Отсрещната чаша все още е пълна,
ненужната роза слагам във нея,
сметката плащам и отивам да спя.

 

 

                                                        Видео >>>

 

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наско Енев - РИМПО Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Каквото дойде се посреща Наско.
    Тя губи!
  • Стана ми тъжно, защото и аз очаквах да има част, в която ТЯ се появява... или поне някоя я замества Успех!
  • Честно казано добре се посмях.Съгласна с Тома.
  • Хм, определено самотната ми сива клетка зацикли в търсене на поетичния елемент в това творение. Нищо лично - просто позиция.
  • Поздрави и от мен, но тя защо така те е оставила сам...
    Понякога жените са много странни...

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...