Нашата уличка
Уличката, на която израснах,
тротоарът бе равен и винаги чист.
Но от години плочките ги няма,
а и вече духът ми е някак убит.
Мечтите за вярност и обич,
за човечност помежду ни тук,
с плочките и те отлетяха,
но аз все още се движа напук.
Днес ти бързаше, тичаше натам,
където те чакаше другата фея.
От новото погубващо време,
угодно на някоя чужда идея.
Но слънцето и днес ще изгрее.
Звездите са еднакво високи от нас.
Дали сме тикви или богоизбрани,
един е въздухът, който дишаме днес.
Ще мина отново с вдигната глава
по моята уличка с надежда.
Със спомени от хубавите дни,
че имах това, което душата желае.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Всички права запазени
