30 abr 2014, 21:09

Нашата уличка 

  Poesía » Civil
426 0 1
Уличката, на която израснах,
тротоарът бе равен и винаги чист.
Но от години плочките ги няма,
а и вече духът ми е някак убит.
Мечтите за вярност и обич,
за човечност помежду ни тук,
с плочките и те отлетяха,
но аз все още се движа напук.
Днес ти бързаше, тичаше натам,
където те чакаше другата фея.
От новото погубващо време,
угодно на някоя чужда идея. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??