Уличката, на която израснах,

тротоарът бе равен и винаги чист.

Но от години плочките ги няма,

а и вече духът ми е някак убит.

Мечтите за вярност и обич,

за човечност помежду ни тук,

с плочките и те отлетяха,

но аз все още се движа напук.

Днес ти бързаше, тичаше натам,

където те чакаше другата фея.

От новото погубващо време,

угодно на някоя чужда идея.

Но слънцето и днес ще изгрее.

Звездите са еднакво високи от нас.

Дали сме тикви или богоизбрани,

един е въздухът, който дишаме днес.

Ще мина отново с вдигната глава 

по моята уличка с надежда.

Със спомени от хубавите дни,

че имах това, което душата  желае.