Уличката, на която израснах,
тротоарът бе равен и винаги чист.
Но от години плочките ги няма,
а и вече духът ми е някак убит.
Мечтите за вярност и обич,
за човечност помежду ни тук,
с плочките и те отлетяха,
но аз все още се движа напук.
Днес ти бързаше, тичаше натам,
където те чакаше другата фея.
От новото погубващо време,
угодно на някоя чужда идея. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up