Уличката, на която израснах,
тротоарът бе равен и винаги чист.
Но от години плочките ги няма,
а и вече духът ми е някак убит.
Мечтите за вярност и обич,
за човечност помежду ни тук,
с плочките и те отлетяха,
но аз все още се движа напук.
Днес ти бързаше, тичаше натам,
където те чакаше другата фея.
От новото погубващо време,
угодно на някоя чужда идея. ...