Наше село

21.03.2006 г., 11:54 ч.

Поезия

1344 0 5

Познавам тези дни - рогозките,
с които те завиват нощем,

изплетени от страх и грозните
нещастия като прокоба.

Познавам тези нощи - черните,
напълнени със сълзи менци.

Напомнят кухи черепи
и смях от празни мелници.

Познавам тези къщи - слепите,
като сърца извадени от трупа
и тези устни – побелелите,
от утрешната мъка и от скука.

Делят се пръстите на двайсет
и пускат се ръцете сплетени.

Дали ще има до дванайсет
отново говор зад стари плетове..

Отиват тропайки бастуните
към киселото мляко в празни шкафове
и пак на село вие скуката
със спомена за златни хлябове.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.