Наше село
Познавам тези дни - рогозките,
с които те завиват нощем,
изплетени от страх и грозните
нещастия като прокоба.
Познавам тези нощи - черните,
напълнени със сълзи менци.
Напомнят кухи черепи
и смях от празни мелници.
Познавам тези къщи - слепите,
като сърца извадени от трупа
и тези устни – побелелите,
от утрешната мъка и от скука.
Делят се пръстите на двайсет
и пускат се ръцете сплетени.
Дали ще има до дванайсет
отново говор зад стари плетове..
Отиват тропайки бастуните
към киселото мляко в празни шкафове
и пак на село вие скуката
със спомена за златни хлябове.
© Мария Чомакова All rights reserved.
