1.07.2021 г., 13:44

Нашето лято

567 1 5

Денят с усещане за Вечност,
нощта - парад на щурите звезди.
Изгрева - Божествена копнежност,
а залеза - злато сее във води.

Душите отпуснали му края,
вибрират с честотата на дете.
Трепти ефира на Любов ухае,
бушува дръзко светлинното море.

И е топло, ясно, свежо и любовно,
усмивки греят по загорелите лица.
Лятото е състояние на Дух - а основно,
нежен шепот на Вселенската Душа! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...