Денят с усещане за Вечност,
нощта - парад на щурите звезди.
Изгрева - Божествена копнежност,
а залеза - злато сее във води.
Душите отпуснали му края,
вибрират с честотата на дете.
Трепти ефира на Любов ухае,
бушува дръзко светлинното море.
И е топло, ясно, свежо и любовно,
усмивки греят по загорелите лица.
Лятото е състояние на Дух - а основно,
нежен шепот на Вселенската Душа!
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
