19.01.2008 г., 9:54 ч.
Нашето място сега е чуждо
Ти ми каза и аз си тръгнах,
но къде да ида?
Аз нямам дом; няма открехната врата за мен,
никой не ме чака на “нашето място”.
И пейката в студения парк е пуста,
и безкрайните алеи не водят до никъде.
Защо да вървя като няма къде да се спра
да отдъхна?
Защо да вярвам, когато ти открадна последната ми мечта?
Не, няма да те питам,
по-добре е да мъчим.
Думите ти вече не ме стоплят,
прегръдките ти ми причиняват болка,
защото знам, че ти никога повече
няма да ме чакаш там… на “нашето място”.
но къде да ида?
Аз нямам дом; няма открехната врата за мен,
никой не ме чака на “нашето място”.
И пейката в студения парк е пуста,
и безкрайните алеи не водят до никъде.
Защо да вървя като няма къде да се спра
да отдъхна?
Защо да вярвам, когато ти открадна последната ми мечта?
Не, няма да те питам,
по-добре е да мъчим.
Думите ти вече не ме стоплят,
прегръдките ти ми причиняват болка,
защото знам, че ти никога повече
няма да ме чакаш там… на “нашето място”.
© Лора Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
оправи само тази печатна грешчица --> по-добре е да мъ(Л)чим