19 ene 2008, 9:54
Нашето място сега е чуждо
Ти ми каза и аз си тръгнах,
но къде да ида?
Аз нямам дом; няма открехната врата за мен,
никой не ме чака на “нашето място”.
И пейката в студения парк е пуста,
и безкрайните алеи не водят до никъде.
Защо да вървя като няма къде да се спра
да отдъхна?
Защо да вярвам, когато ти открадна последната ми мечта?
Не, няма да те питам,
по-добре е да мъчим.
Думите ти вече не ме стоплят,
прегръдките ти ми причиняват болка,
защото знам, че ти никога повече
няма да ме чакаш там… на “нашето място”.
но къде да ида?
Аз нямам дом; няма открехната врата за мен,
никой не ме чака на “нашето място”.
И пейката в студения парк е пуста,
и безкрайните алеи не водят до никъде.
Защо да вървя като няма къде да се спра
да отдъхна?
Защо да вярвам, когато ти открадна последната ми мечта?
Не, няма да те питам,
по-добре е да мъчим.
Думите ти вече не ме стоплят,
прегръдките ти ми причиняват болка,
защото знам, че ти никога повече
няма да ме чакаш там… на “нашето място”.
© Лора Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
оправи само тази печатна грешчица --> по-добре е да мъ(Л)чим