weltschmerz (Лора) weltschmerz (Лора)
29
Jan 19, 2008, 9:54 AM

Нашето място сега е чуждо

  Poetry
950 0 1
Ти ми каза и аз си тръгнах,
но къде да ида?
Аз нямам дом; няма открехната врата за мен,
никой не ме чака на “нашето място”.
И пейката в студения парк е пуста,
и безкрайните алеи не водят до никъде.
Защо да вървя като няма къде да се спра
да отдъхна?
Защо да вярвам, когато ти открадна последната ми мечта?
Не, няма да те питам,
по-добре е да мъчим.
Думите ти вече не ме стоплят,
прегръдките ти ми причиняват болка,
защото знам, че ти никога повече
няма да ме чакаш там… на “нашето място”.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Napolitano (Валентин Желязков)
    Napolitano (Валентин Желязков)
    Не се отчайвай - живота продължава и носи все по хубави любови.

    оправи само тази печатна грешчица --> по-добре е да мъ(Л)чим

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0