Jan 19, 2008, 9:54 AM
Нашето място сега е чуждо
Ти ми каза и аз си тръгнах,
но къде да ида?
Аз нямам дом; няма открехната врата за мен,
никой не ме чака на “нашето място”.
И пейката в студения парк е пуста,
и безкрайните алеи не водят до никъде.
Защо да вървя като няма къде да се спра
да отдъхна?
Защо да вярвам, когато ти открадна последната ми мечта?
Не, няма да те питам,
по-добре е да мъчим.
Думите ти вече не ме стоплят,
прегръдките ти ми причиняват болка,
защото знам, че ти никога повече
няма да ме чакаш там… на “нашето място”.
но къде да ида?
Аз нямам дом; няма открехната врата за мен,
никой не ме чака на “нашето място”.
И пейката в студения парк е пуста,
и безкрайните алеи не водят до никъде.
Защо да вървя като няма къде да се спра
да отдъхна?
Защо да вярвам, когато ти открадна последната ми мечта?
Не, няма да те питам,
по-добре е да мъчим.
Думите ти вече не ме стоплят,
прегръдките ти ми причиняват болка,
защото знам, че ти никога повече
няма да ме чакаш там… на “нашето място”.
© Лора All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
оправи само тази печатна грешчица --> по-добре е да мъ(Л)чим