1.12.2005 г., 22:49 ч.

НАШИТЕ НОЩИ 

  Поезия
1171 0 18

НАШИТЕ НОЩИ

 

Помниш ли нашите нощи на свещ?

Бяхме тогава най-искрени.

Пламващи устни в допир горещ...

тихо прошепнати истини...

 

Дълги минути - две слети сърца.

Само луната ни гледаше.

И отразена в две бледи лица,

своя път по небето поемаше.

 

Помниш ли? Бяхме далеч от света.

Бяхме сами във безкрая.

Нямаше улици, шум, суета -

аз и ти в полутъмната стая.

 

Как изричахме нежни слова

и се гледахме с погледи влюбени...

Малкият пламък трептеше едва -

всичко бе тъй непринудено...

 

Хиляди пъти се връщам към тях -

нашите нощи изгубени.

Толкова нощи без теб преживях,

но са - повярвай! - сапунени.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??