НАШИТЕ НОЩИ

Poetry

1.4K 0 18

НАШИТЕ НОЩИ

Помниш ли нашите нощи на свещ?

Бяхме тогава най-искрени.

Пламващи устни в допир горещ...

тихо прошепнати истини...

Дълги минути - две слети сърца.

Само луната ни гледаше.

И отразена в две бледи лица,

своя път по небето поемаше.

Помниш ли? Бяхме далеч от света.

Бяхме сами във безкрая.

Нямаше улици, шум, суета -

аз и ти в полутъмната стая.

Как изричахме нежни слова

и се гледахме с погледи влюбени...

Малкият пламък трептеше едва -

всичко бе тъй непринудено...

Хиляди пъти се връщам към тях -

нашите нощи изгубени.

Толкова нощи без теб преживях,

но са - повярвай! - сапунени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Serendepity (Ива Колева)

В песента последния ред вместо сапунени е погубени?Стана ми любимо.

2012-07-26T08:49:54+03:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Това стихотворение ме разплака! Трудно ми е да кажа нещо друго..

2006-05-14T13:28:51+03:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Разкошно!!! Красив и очарователен стих! Поздрав!

2006-05-14T13:11:55+03:00
Логична (Диана Борисова)

Харесва ми , Румене !

2006-02-16T13:56:45+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Румене-ти ме оставяш без думи.Отлично е!

2006-02-02T09:03:40+02:00