Dec 1, 2005, 10:49 PM

НАШИТЕ НОЩИ 

  Poetry
1170 0 18

НАШИТЕ НОЩИ

 

Помниш ли нашите нощи на свещ?

Бяхме тогава най-искрени.

Пламващи устни в допир горещ...

тихо прошепнати истини...

 

Дълги минути - две слети сърца.

Само луната ни гледаше.

И отразена в две бледи лица,

своя път по небето поемаше.

 

Помниш ли? Бяхме далеч от света.

Бяхме сами във безкрая.

Нямаше улици, шум, суета -

аз и ти в полутъмната стая.

 

Как изричахме нежни слова

и се гледахме с погледи влюбени...

Малкият пламък трептеше едва -

всичко бе тъй непринудено...

 

Хиляди пъти се връщам към тях -

нашите нощи изгубени.

Толкова нощи без теб преживях,

но са - повярвай! - сапунени.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??